

Warning: sizeof(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/missiata/public_html/newbeginning/wp-content/plugins/wc-shortcodes/public/class-register.php on line 1831
За по-малко от седмица след излизането си на книжния пазар „Али Безсмъртния. Началото идва след края“ се нареди сред най-продаваните книги. В Топ 10 на книжен център „Гринуич“ първият роман на Александър Урумов е на трето място, а в националната класация на книжарници „Хеликон“ заема 5 място по продажби.
„Книгата е написана в интензивен диалог с прототипа на героя и ако имам някаква заслуга, то тя е, че съм хващал мълчанието, не толкова думите. Хващал съм трудно уловимото и недоизказаното. Започваш да разчиташ един език отвъд изговореното, отвъд артикулираните мисли.“, сподели авторът при представянето на книгата си пред многобройна публика в Нов театър-НДК. Той разказа също, че романът пресъздава историята на човек, завърнал се от ада и преживял ужасяващи неща, които са го превърнали в безмилостен изпълнител на поръчки от подземния свят и подчерта: „Това е човек, който е всявал ужас и от когото са се страхували много престъпници. Човек, който е прекарал 14 години в затвора, четири от които в изолатор. Какво трябва да се случи с този човек, за да стане активен добротворец, не просто да не прави зло?! Тук става въпрос за нещо свръхестествено, нещо дълбоко живото променящо, за милост, която е отвъд нашите човешки представи. В тази книга почти нищо не е спестено. Нищо не е променяно, за да звучи по-добре. Всичко е дадено много искрено, вярвам докосващо, човешко, на моменти бих казал първично.“
Специален музикален поздрав към автора и гостите отправиха Жани и Девора Ковачеви. Те изпълниха авторската песен на Жани „Нова е всяка сутрин милостта“.
Авторът на предговора проф. Валери Стефанов сподели пред публиката:
„На някои много взискателни читатели книгата може да се стори леко дидактична. Как човек от много твърда идентичност на закоравял престъпник внезапно може да се превърне в нещо различно, радикално друго. Дали не е фалшив този модел на човешкото, на литературното преображение? Обикновено подобни преображения стават по силата на някаква среща – дали е среща с книга, с човек или е среща с някакво преобразяващо събитие, например близостта на смъртта, но хората се преобразяват. Харесва ми именно дълбоката философия на книгата на Александър Урумов, това, че той ни дава възможност да мислим за правото на хората да се преобразяват, днес да бъдеш един, но утре вече да си друг. Утре да имаш някакъв друг ресурс, който да ти даде възможност да имаш нова идентичност. Ние, хората, притежаваме крехка идентичност. Още Библията ни е казала, че най-големият гонител на християните Савел може да се превърне в най-големия апостол на християнството, Павел. Това е велика притча, която забравяме. Ние работим с твърди идентичности и държим да ги подкрепяме. Държим да казваме, че човекът се ражда такъв и продължава да бъде такъв, да поддържа една корава идентичност в своята биография. Но ние нямаме корава идентичност. Затова моето мислене за книгата на Сашо е, че всъщност тя не е дидактична. Напротив, тя е реалистична от гледна точка на това, че позволява на неговия герой да се промени, да ни го представи такъв, какъвто е. Не само книгата, но и Сашо Урумов ни уверява сега от сцената, че това е неговият герой, че той не е доизмислен, не е пренаписан.“
Гостите имаха шанс да се срещнат с прототипа на романа, иранецът Али Дини, който има впечатляваща житейска съдба.
„Никога не съм си представял, че ще стигна до тук. Нещата, които се разказват в книгата, аз съм преживял в един период от над 40 години. Много се радвам, че тази книга излезе – сподели Али. – В предишния ми живот бях специален съд в ръцете на дявола и вършех всичко, което беше угодно на него. Пораснал съм във вярващо семейство, което вярва в Аллах. Никога няма да забравя обаче, когато взех Библията в ръцете си и когато стигнах до стиха от Римляни 10 глава, 9 стих. Този стих започна да ми говори. През целия си живот търсех спасение, но съм ходил там, където няма милост. Бях затънал до гуша и знаех, че обратен път няма. Но когато прочетох този стих, в който се казва: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“, разбрах, че от мен се искаше само вяра, нито пари, нито жертви. Това беше трудно, защото бях мюсюлманин. А мюсюлманин да повярва в Исус е много трудно. Но Бог ми даде откровение. Факт е, че след покаянието ми, Той промени живота ми напълно. Нещо, което исках цял живот, но от само себе си не можех да го направя, нямах тази сила. Откакто Му дадох място в сърцето си, Исус ме промени и още работи в мен.“
На премиерата на романа бе представен още един от героите му и всъщност един от „виновниците“ за появата му, пастор Иводор Ковачев. Това е човекът, повярвал в Али Дини и подкрепил го в пътя на неговото ново начало. Той е човекът, заложил името си, застъпвайки се за Али пред администрацията на затвора.
„Отидох при неговия пряк началник в затвора, за да му кажа, че има позитивен процес в Али – разказа Иводор Ковачев. – Но той ми забрани да му казвам каквото и да е било позитивно нещо за този човек, защото според него, ако някой трябваше да остане до края на живота си в затвора, това бе Али. Каза ми също: „Ако ти държиш да заложиш целия си авторитет в системата за лишаване от свобода само заради един човек, твоя си работа“. Аз обаче му отвърнах, че мога да рискувам и да го направя. Понякога гледам на себе си като на един безкраен, неразбираем, дори за самия мен, оптимист. Искам да вярвам в доброто в човека, който стои пред мен. Естествено това съдържа в себе си голям риск, защото можеш да бъдеш подведен, заблуден. Но, ако повярвам, че той може да бъде различен, единствено това може да го направи наистина различен. Не мога да спася целия свят. В Талмуда пише, че човек не може да спаси целия свят, не му е дадено. Но ако спаси един единствен човек, той е спасил целия свят.“
„Али Безсмъртния. Началото идва след края“ ще има своята втора премиера на 12 април в „Дворецът на щастливите хора“.
Leave a reply