Житейската му история, без да бъде допълнително разкрасявана, звучи досущ като сюжет на някой холивудски хит. В нея се преплитат младежка необузданост, нощен живот, красиви жени, грабежи и бързи пари, затвор и бягство… Съвсем като във филм се появява и любовта, за да придаде цвят и смисъл на живота, дори и зад решетките. За разлика обаче от холивудските продукции неговата история не е с предизвестен, сладникав край. В нея Емил е не просто главен герой, но и сценарист, пред когото стои отговорността да избере как тя ще продължи. От четири месеца младият мъж е на свобода. Преди това е лежал в затвора 8 години за грабежи. „Изгубих много време от живота си, за което съжалявам“ казва той и добавя:

„В началото на 90-те беше модерно да имаш пари, да ходиш на дискотека, да излизаш с хубави момичета. Да си набавиш бързо пари, да разполагаш с тях. Младежка лудост. Това ме доведе до затвора. Бях доста млад, всичко ми се струваше като игра. Имах дела, на които не ходех. Не им обръщах внимание и при това положение няма как да не се озовеш в затвора. Може би ако се бях постарал, ако бях наел адвокат и по-рано се бях замислил да оправя живота си, нямаше да се стигне до затвор.“

За времето, прекарано зад решетките и опита за бягство, Емил разказва:

„Много тежко го изживях. В затвора направих опит за бягство и успях. Бяха ни закарали в затвора в Кремиковци. 20 човека бяхме затворени в една стая и бяхме по 23 часа без вода. Водеха ни до една цистерна, за да си напълним в шишета ръждива вода. Представете си 20 човека в една стая, за 1 час идва топлата вода, какво сбиване настава на вратата на банята. С още двама решихме да избягаме оттам, защото не се издържаше, нито от хигиенна, нито от правна или чисто човешка гледна точка. Сбихме се с надзорно-охранителния състав. Успяхме да ги надвием и си спомням, че прескочихме 11 огради от столовата до пътя. Как сме успели да го направим, не знам. Може би адреналинът в такъв момент ти помага. Полицията ни залови в едно близко село. Откараха ни в Централния софийски затвор и там ни държаха 2 години след бягството в единични килии. Много тежки години. Сам, затворен в стая метър на метър, без тоалетна.“

За Емил този период от живота е тежък и поради отдръпването на близките му. „Когато си вършил толкова лоши неща, нормално е да бъдат дистанцирани. Посещавали са ме, но разговорите бяха много тежки.“, обяснява той. С днешна дата младият мъж вярва, че е поел по нов път. Признава обаче, че на моменти все още се разклаща и това, което го събаря, са житейските проблеми, семейните скандали. Това, което го обнадеждава е, че ако човек пожелае, може да извади доброто от себе си.

„Всички притежаваме нещо скъпоценно, добро. Когато страдаме, страдаме, защото в нас има нещо добро. В затвора срещнах Иводор Ковачев, който говори именно за това добро. Реших да посещавам неговите семинари. Много е важно да водиш правилните разговори в такъв момент от живота си. Защото ти не можеш сам да се справиш и просто да си кажеш: „аз съм добър“ и да тръгнеш в тази посока. Трябва някой с опит, някой който е виждал как се променят животи, да ти обясни какво би могъл да направиш, кои са силните ти страни като човек.“

Освен семинара по лидерски умения, Емил посещава също курса по предприемачество, организирани на територията на затвора от Фондация „Мисия Спасение“ като част от проекта „Пътят на новото начало“. За мотивите си да се включи, Емил казва:

„В затвора контактите ни с другите лишени от свобода са много ограничени и често лицемерни. Всяко различно нещо, в по-свежа посока, е добре дошло и много перспективно за всеки, който иска да се поправи. Защото ние си говорим едно и също, псувни, простотии, неща, които те връщат назад и ограничават като човек, спират развитието ти. И когато има такъв курс, който е свързан с нови, перспективни за теб неща, естествено е да се включиш.“

Като в касов холивудски хит животът на Емил не е само екшън и адреналин, но е изпълнен и с романтика. Голямата любов младият мъж среща не къде да е, а именно в затвора. За първата среща с жената, която става негова съпруга и искрите, които прехвърчат помежду им, той разказва:

„Съпругата ми е журналист, криминален репортер. Дойде да взима интервюта в затвора. Озова се пред мен. Беше минало малко време от бягството ми и още се говореше по медиите за случилото се, защото не е имало подобни случаи. Разговаряхме. Започнахме да се чуваме редовно. Бяхме откровени един към друг. Влюбихме се. Имаме вече две дечица. Караме се малко, но това ще се оправи. И двамата сме много темпераментни. Тя – криминален репортер, аз – бивш бандит.“

Появата на тази жена в живота му неизбежно оставя своя отпечатък:

„Много сили ми даде. Когато се влюбих в нея и почувствах любовта, сякаш вече не бях в затвора- споделя Емил. Мислех само за нас, за това да изляза. Тръгнаха по-добре нещата и в затвора. Когато се запознах с нея, станах една идея по-добър. Започнах работа в служебния стол, който е извън затвора. Срещахме се всеки ден. В 2,30 ч. приключвах работа и се виждахме в едно кафе, където не спирахме да разговаряме.“

За предизвикателствата, с които се сблъсква, откакто е на свобода, Емил разказва:

„Основният проблем при тези, които сме били дълго в затвора, е работата. Не защото не можем да си намерим, а защото ни е необходима такава работа, в която да се чувстваме по-спокойно, защото ние сме наранени малко или много психически от престоя си там. Аз пробвах да започна като шофьор, но ми беше много трудно и се отказах. Спирах да карам, плачех, обземаха ме панически разстройства. Не мога да си обясня откъде идват, но явно всичко това е от затвора. Необходима е работа, в която хората да знаят откъде идваш и ако могат да ти помогнат по някакъв начин да се стабилизираш. Точно това се опитвам да намеря в момента. Все още не съм го открил.“

И сега, когато е свободен, Емил продължава да се среща и да разговаря с Иводор Ковачев. „Важно е, човек, който е прекарал толкова много години в затвора, да се среща с хора, които умеят да крепят човешкия характер.“, обяснява той. Не крие, че се е сблъсквал също с недоверието и скептицизма на хората:

„Много е странно, но всички, и близки, и съседи, те гледат много внимателно … Следят всяка твоя крачка, кога ще сгрешиш. Така усещам нещата. Необходими са дела, защото човек се разпознава по делата.“

Младият мъж разказва за децата си с непресторена загриженост: „Искам да ги предпазя от това, което би ги застрашило. Искам да знаят за повечето ми преживявания. Не искам да крия нищо от тях, но още е рано да говорим, защото са малки, а моите теми са сериозни. Но бих искал да знаят всичко и да го знаят след като съм се променил.“ Споделя също, че родителството го е направило по-мъдър. Как ще продължи оттук нататък животът му, в голяма степен зависи от сценария, който той ще избере да напише. Посоката, в която е избрал да гледа:

„Трябва ми много стабилна работа, за да мога да покажа на семейството си, че мога да се грижа за тях.“

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация „Мисия Спасение“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Програмния оператор или на Донора