Истории

Христо Генчев-Космоса: „Колкото по-мрачно е мястото, толкова по-ясен е лъчът на светлината“

В рисуването той открива свобода. Свободата да изразиш чувствата си, да дадеш живот на мечтите си. Рисуването му дава сили да понесе по-леко и труден период от живота си, излежаването на близо тригодишна присъда в Централния софийски затвор. За причините да се озове там не желае да говори, но твърди, че е по грешка. Гледа обаче философски на нещата:

„Въобще не мислех за това, че съм в затвора. Мислех за жена си, за децата и какво върша в момента. Не съм от хората, които се тръшкат, че са в затвора. В края на краищата и в затвора живеят хора. Човек трябва да се развива непрестанно, трябва да търпи възход в живота си. Иначе пропада надолу. Казвам го от опит, защото съм бил и наркоман десет години на младини.“

Склонността да разсъждава над задълбочени житейски теми е причината приятелите му да започнат да го наричат с прякора – Космоса. „Решиха, че приляга на характера ми“, споделя той. Христо е завършил грънчарство в столично училище по приложни изкуства. Интересът му към рисуването се събужда още от ранна детска възраст.

„Бил съм около 2-годишен, когато съм издълбал на стената нещо като кроманьонски стенопис – разказва той, смеейки се. – Приличаше на някакво зъбато чудовище, по-скоро на крокодил, но аз съм казвал, че е вълк. Баща ми го пазеше дълго време. Правеше ремонти около него. Майка ми е тази, която забеляза, че ми се отдава и че обичам да рисувам и моделирам. Подкрепяше ме. Пращаха ме на всякакви художествени занимания още от детската градина. В предучилищна възраст спечелих първата си награда с един акварел на пролетна тематика. По-късно в училище ме избраха да правя стенвестника. Имах учител, казваше се Боянов, още помня името му, макар че това е било преди 25-30 години. Тогава той ме забеляза и започна да ми обръща повече внимание, да ме подкрепя в рисуването.“

Любовта към изкуството и желанието да се занимава с нещо смислено, докато излежава присъдата, карат Космоса да се включи в арт клуба, който е част от проекта „Пътят на новото начало“ на Фондация „Мисия Спасение“. Спечелва го и доброто отношение на екипа на фондацията. „Видях, че хората са добри. Това ми направи впечатление. Умея да разпознавам хората, само като ги погледна в очите. Винаги си личи дали енергията на човека е положителна или отрицателна“, казва той. И въпреки че е изучавал изобразително изкуство, смята, че човек винаги има какво още да научи. Посещава арт клуба от самото му създаване до момента, в който е освободен след изтичане на наказанието. За Нана Райчева, която води заниманията в ателието, казва:

„За мен тя си остава учителката по рисуване в арт клуба. Нана е златен човек. Това ми харесва в нея. Тя е модернист. В модернизма също може да има положителна енергия, в цветовете, във формите. Излъчването на картините й е невероятно. Знам, че от малка е обичала да рисува. И въпреки че не е завършила рисуване, продължава да го прави и виждате, че нейните картини са разпознаваеми. Има собствен стил. Това означава, че е художник от класа“ – не пести ласкавите си думи за нея.

КосмосаХристо е категоричен, че всеки художник трябва да търси свой стил, а не да пунктира другите. Самият той обича да рисува пейзажи. „Моят стил е реализъм, с лека нотка на модернизъм.“, обяснява той. За него рисуването е по-скоро хоби, макар да е нещото, което най-много му се отдава. Обича да експериментира с материалите, с които рисува. Разказва например, че е разреждал маслените си бои с нафта от парното в затвора.

„В затвора няма материали. Трудно е да се намери боя. Често се случваше да ми липсва някой цвят, така реших да използвам латекс и паста за зъби за бяло. Бялото ми трябва най-много, защото с него разреждам другите цветове. Затова картините ми са по-светли. Правя ги по-светли, заради положителната енергия, която искам да излъчват.“

Докато е зад решетките, Космосът получава постоянно поръчки за картини от останалите лишени от свобода. Сред клиентите му са били и популярни имена от подземния свят като Злати Златев-Златистия.

„Подаряваха ги на близки, на семейството си – обяснява той. – Предплащали са ми по три картини напред. Още не сме решили какво искат да им нарисувам, но тъй като нямам пари, предплащат ми, а после може и след месец да им ги дам. Там друго не правех, основно рисувах и отговарях за чистотата на 9-ти отряд. Мръсна работа, но все някой трябва да я върши. А и се даваше заплата, защо да не взема парите. Имам дете, имам също осиновен син, трябва по някакъв начин да си помагам.“

Благодарение на рисуването Христо твърди, че не е усетил престоя си в затвора. Този период обаче е бил изключително тежък за съпругата му Руми, която остава сама да се бори с трудностите.

„Бях много ядосана на света. Беше ми много трудно да се справя сама – споделя тя. – Малко преди той да влезе в затвора, загубих баща си. Не бях свикнала да се справям сама, винаги имаше някой да се грижи за мен. Изведнъж трябваше сама да се грижа за две деца, за майка ми. Бях сърдита на всички, включително и на него.“

От няколко месеца Христо е на свобода. За предизвикателствата, пред които се изправя, прекрачвайки прага на затвора, разказва:

„Бях като замаян. Всичко ми се струваше на огромни разстояния. С финансите не съм имал много проблеми. Когато излязох на свобода Нана ми помогна да продам една картина. Намери купувач. Жена ми също даде апартамента под наем, а ние отидохме да живеем на село. Имах по-скоро проблеми със свикването, с общуването с хората, защото в затвора е по-ограничено обществото, с по-малко хора се виждаш и общуваш, докато навън се виждаш с много хора. Помогна ми може би това, че гледах позитивно на хората, очаквах добро от тях. Иначе ако гледах лошо на нещата, навярно нямаше толкова добре да тръгнат нещата. Веднъж дори не бях дупчил билет и дойде контрола да ме проверява. Казах му, че сега излизам от затвора, а той ми отвърна: „Оправяй се моето момче. Спокойно, ще си стъпиш на краката“. Стана ми много приятно, че човекът повярва в мен. Понякога малки неща помагат на човек да мисли позитивно и да не се отказва от това, което е решил.“

Космоса

 

Две картини на Космоса участват също в изложбата „Свободен да творя“ в културно-образователен център „Дворецът на щастливите хора“. Инициатор на събитието е преподавателката в арт клуба, Нана Райчева. По-голямата част от творбите са дело на нейни възпитаници, които излежават присъдите си в Централния софийски затвор. Самата изложба е с благотворителна кауза. Част от средствата, събрани от продажбата на картините, ще бъдат използвани за обучение на деца на лишени от свобода по проекта „Щастливо дете“ на Фондация „Мисия Спасение“. Една от вече закупените картини е на Космоса. За да го подкрепи в пътя на новото начало, по който е поел, фондацията му осигури също някои от необходимите материали за рисуване. Христо не се страхува да продължи напред, а на миналото гледа философски: „Навсякъде, в най-мрачното нещо, в затвора дори, има добри души. Колкото по-мрачно е мястото, толкова по-ясен е лъчът на светлината.“


Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация „Мисия Спасение“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Програмния оператор или на Донора

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *