Истории

Стоян: „Всеки човек носи доброто в сърцето си“

Когато човек го види, седнал в инвалидната количка да се придвижва по тесните затворнически коридори, трудно би повярвал, че този мъж е с дебело криминално досие и е бил страшилище за мнозина от обитателите на това място, дори обездвижен от кръста надолу. Истината обаче е точно тази. 41-годишният Стоян попада за първи път в затвора преди 20 години. Срещу него са водени десетки дела за хулиганство, притежание на оръжие…Може би около половината са за престъпления, извършени от него, когато вече е на количка. Споделя, че три-четири пъти е затварян зад решетките. За последната си присъда е тук от 2009 година и я изтърпява в болницата към Централния софийски затвор поради парализата и редица съпътстващи заболявания.

„Старият ми начин на живот ме доведе дотук. Неосъзнатият, когато мислех, че е добър за мен, но се оказа лошата страна на монетата. Причината да тръгна по този път е средата, в която попаднах“, обяснява младият мъж. И макар да носи името Стоян, от години не може да стои на краката си и да се придвижва самостоятелно. Причината е полицейски куршум, засегнал гръбначния му стълб и предизвикал парализата. Случва се в чужбина по време на полицейска акция за проверка на документи. Вместо да се подчини, Стоян хуква да бяга и тогава го застига куршумът. Днес той твърди, че е осъзнал погрешния път, по който е поел и вредата, която е причинил: „не само на близките ми, но и на много странични хора“. Признава също, че е успял да се освободи от дълго таеното огорчение и омраза спрямо отделни хора:

„Честно да си кажа, преди го носех в себе си. Но сега вече осъзнах, че не съм аз този, който трябва да ги съди. Един ден всички ще бъдем съдени. Радвам се, че има хора като Иводор Ковачев, които ни помагат да осъзнаем, че не сме имали добър живот и да поставим ново начало. Човекът го прави от сърце. Чрез проекта „Пътят на новото начало“ се опитват да ни помогнат и да ни дадат нов шанс“, казва Стоян.

Всяка седмица Иводор Ковачев го посещава в затворническата болница и прекарва лично време с него, за да го подкрепя и насочва в процеса на промяна. Стоян участва още в арт ателието, което също е част от дейностите по проекта „Пътят на новото начало“ на фондация „Мисия Спасение“. Той разказва, че никога преди това не е рисувал. Дори в началото има притеснения да хване четката и предпочита да майстори разни неща от глина. Насърчен от Нана Райчева, която води арт заниманията, той обаче постепенно се отпуска и вече с удоволствие рисува, най-вече натюрморти.

цветя„Продължавам да правя от глина различни изделия. Вижда се, че имам напредък. Арт клубът ми носи позитивизъм, зарежда ме с енергия, която иначе няма как да ги открия тук в затвора.“, добавя още той.

Според Нана Стоян е отличникът й: „Най-смиреният от всички, най-мълчаливият докато работи, но постига най-добри завършени резултати. Радост за учителя.“

Стоян вярва, че всеки човек носи доброто в сърцето си. Просто трябва да бъде открито. За себе си е убеден, че вече е поел по пътя на новото начало. Сега обаче му е необходима вяра и сила, за да устои докрай. Първите крачки в правилната посока са факт. Мъжът разказва, че напълно е скъсал със старата си среда, която е част от криминалния контингент. Близките му също откриват промяната. По думите на Стоян преди време майка му е била негативно настроена срещу него, но вече му има по-голямо доверие:

„Срещам голяма подкрепа от семейството си. Голям позитивизъм – добавя той. – В същото време много се притесняват за мен, че съм тук в това състояние. Баба ми го изживява много тежко. Но дори понякога да имам проблеми, стремя се да не ги занимавам с това, за да не се тревожат. Те нямат вина, че съм тук. Вината е изцяло моя и не искам да ги натоварвам излишно с проблемите ми. Стремя се сам да постигам целите си. Трябва да има някаква промяна. А промяната започва от нас. Ако седим безучастно, няма как да искаме нещо да се случи. Аз съм човек на действието и независимо, че съм в това състояние, опитвам се по някакъв начин да предизвикам промяна не само за мен, но и за другите лишени от свобода.“

Стоян най-много се гордее с дъщеря си, която е на 19 години и е студентка.

„Тя ми дава стимул. Написа молба за помилване до президента, но беше отхвърлена. Не очаквах, че ще напиша такава молба. Тогава беше само на 17 години. Умна е! Да е жива и здрава! Господ да я пази!“, казва с нескрито вълнение мъжът, на когото остава да излежи още около две години и половина.


Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация „Мисия Спасение“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Програмния оператор или на Донора.

 

 

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *