Истории

Когато желанието за мъст отстъпва пред прошката

Една от най-трудните крачки, които правим в живота си, е да простим, да се отърсим от чувството на гняв и желанието за възмездие, когато някой ни е наранил, онеправдал, обидил…Каква е причината? Не е лесно, защото първо трябва да преглътнем гордостта си. Наред с това за мнозина прошката е израз на слабост. Истината обаче е различна. За да простиш, се изисква сила да надраснеш себе си, собствените си грешки и слабости. Прошката зависи от личния избор на какво ще дадем място в сърцето си – на любовта или на омразата, която разяжда отвътре самите нас.

Сила да се освободи от озлоблението и желанието за мъст намира в себе си Спас Василев. 31-годишният мъж е в затвора от 2014 г. Излежава 2-годишна присъда за притежание на наркотици. Твърди, че са му били подхвърлени. Признава също, че е кроил планове да си отмъсти.

„Повече от година се срещам в затвора с хора от екипа на фондация „Мисия Спасение“. Много ми помогна курсът по лидерство, за да се замисля над живота и да осъзная колко много омраза съм таил в себе си срещу определени хора. Вече не изпитвам злоба към никого. Преди това си мислех, че като изляза ще си отмъстя на този, на онзи. Но всичко се изпари и вече само мечтая как ще изляза оттук и наистина ще тръгна като нормалните хора по добрия път, ще си изградя по-добро бъдеще.“

Спас също е бил от „нормалните хора“, както ги нарича самият той. Завършил е Механотехникума в София, а след това семестриално и Датския колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг. „Имах сериозна работа. Бях началник склад в една фирма“, разказва младият мъж. И така, докато не кривва от правия път.

„Най-вече всичко се дължи на средата, в която попаднах. Оттам дойде грешката ми – връща се назад той. – Иначе от малък спортувам. Занимавал съм се с плуване, с футбол, с лека атлетика. Още 8-годишен започнах да тренирам карате, а после и кик бокс. Осем години бях инструктор по карате, водил съм групи с деца и с по-големи. Но в един момент се събрах с хора, които употребяват наркотици, вършат разни престъпления като кражби, грабежи. Покрай тях започнах и аз.“

Отскоро Спас посещава и курса по управление на лични финанси, който се провежда в рамките на проекта „Пътят на новото начало“. Категоричен е, че знанията ще му бъдат от полза, когато излезе на свобода.

„Имам някаква представа как да се справям с парите, но в последните години затънах в заеми, кредити от банки и кредитни институции –обяснява Спас. – В един момент всичко се сгромоляса. Преди това дори да имах кредит от банка, връщах го редовно. Но покрай новата компания зарязах тренировки, работа, взех нови заеми, спрях да връщам старите и се затлачих отвсякъде. Всичко се сгромоляса и накрая стигнах до затвора.“

Мечтите на младия мъж са свързани с новия живот, който иска да изгради, когато излезе на свобода. Но твърди, че се чувства свободен дори в затвора:

„Ако човек не знае как да организира времето си тук, буквално деградира и затъпява. Иводор постоянно ни кара да учим и да четем, носи ни книги. Насърчава ни да се развиваме, да се изграждаме като личности. Това ти помага да забравиш, че си в затвора. Започваш да мечтаеш за момента, когато ще излезеш и ще имаш шанса да започнеш всичко от начало. Мечтите ми са свързани с това да започна работа, да създам семейство. Нормалните неща, за които мечтае всеки нормален човек.“


Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация „Мисия Спасение“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Програмния оператор или на Донора.

 

 

 

 

Leave a reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *