Мониторингов анализ

Настоящият финален доклад представлява анализ на резултатите от дейностите и степента на изпълнение на предварително заложените цели.

Основни цели на проекта бяха да се увеличи фокусът върху уязвимите групи в затворите, а именно чужденци и роми, както и да бъде подпомогнат процеса на успешна ресоциализация на лишените от свобода, чрез разработването и прилагането на специализирана програма за превъзпитание, включваща уъркшоп занимания по:

• изкуства
• управление на лични финанси
• предприемачество
• изграждане на лидерски умения
• лични социално-психологически срещи
• празнични семейни срещи.

За да бъде установено до колко ефективен е проектът и постига заложените цели, бяха изследвани:

• степента на ангажираност на целевата група (лишените от свобода в Централен софийски затвор със специален акцент върху две маргинализирани групи: роми и чужденци )
• оценка на участниците за качеството и полезността на информация, включена в семинарите и заниманията по изкуства
• оценка за работата на преподавателите
• планове и очаквания на представителите на целевата група за живота им на свобода
• нагласите за промяна и желанието да поемат по нов път
• готовността на участниците в различните дейности да споделят придобития опит с други лишени от свобода

За целите на мониторинговия анализ бяха използвани два метода: анкета (количествен метод) и фокус групи (качествен метод). Освен това бяха анализирани данните, съдържащи се в Доклад на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).

ДОКЛАД НА ГДИН

Данните от Доклада на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ показват, че общо 218 лишени от свобода, излежаващи своите присъди в Централен софийски затвор, са посещавали различните дейности по проекта „Пътят на новото начало“.  Личните социално-психологически срещи са били най-предпочитаната дейност. Повече от половината (121 души) са се включили в тях. На следващо място се нарежда семинарът по лидерски умения (65 души). По-големият интерес към тях може да се дължи на няколко причини. От една страна, поради изолацията и ограничения кръг от контакти, навярно те виждат в личните срещи възможност да разширят своите връзки с външния свят, както и да получат необходимата им социална и психологическа подкрепа. Иводор Ковачев, който има дългогодишен опит в работата с лишени от свобода, отдава интереса към курса за лидерски умения на факта, че голяма част от тези хора имат самочувствието на лидери. От друга страна, трябва да отбележим, че и двете дейности са водени от Иводор Ковачев, който, благодарение на повече от 18-годишното си постоянство и работа с тази целева група, е успял да извоюва респект и доверие сред голяма част от нейните представители. От Фиг.1 може да се види  какъв е бил интересът и посещаемостта на всички дейности по проекта, реализирани на територията на Централен софийски затвор. Анализът на данните показва още, че 1/3 са участвали в повече от една дейност. Единайсет от общо 32-ма са присъствали на трите семейни срещи, организирани в рамките на проекта, а 9 – в две от тях. На базата на тези данни можем да заключим, че за тези хора семейството и възстановяването на взаимоотношенията, там където са прекъснати, е приоритет.

В заниманията извън затвора се включиха 12 души, които са изтърпели своето наказание и вече са на свобода, както и съпругите на двама от тях. В тази група не се наблюдават така категорично изразени предпочитания към някоя от предложените им възможности: семинар за управление на лични финанси (11 души), семинар „Лидерски умения“ (13), предприемачество (10) и коучинг сесии (5). (Фиг.2) Три от дейностите – хорово пеене, танци, изящни и приложни изкуства бяха насочени към децата им. Целта бе по този начин да бъде въвлечено цялото семейство в процеса на ресоциализация на изтърпелите своето наказание, както и да бъде оказана конкретна подкрепа за семействата, тъй като за тях би било трудно или дори невъзможно да осигурят за децата си подобни извънкласни занимания по изкуства.  Пет семейства откликнаха на предоставената им възможност и общо 6 деца посещаваха заниманията.

АНКЕТА

Проектът включва три анкети – входяща, междинна и крайна. Финалната анкета, разгледана и анализирана тук, има за цел да установи степента на изпълнение на предварително заложените по проекта цели, изследвайки нивото на удовлетвореност на лишените от свобода, участващи в различните дейности по проекта „Пътят на новото начало“ и готовността им да променят стария си начин на живот. Тя съдържа 14 въпроса, от които 2 със свободен и 12 с изборен отговор. Раздадена е на затворниците на хартиен носител. Общият брой попълнени и валидни анкети е 51. Средната възраст на анкетираните е 36 г. , най-младият е на 19 години, а най-възрастният – на 64 г. Семейните и живеещите на семейни начала са 19, а несемейните – 22. Шестима са разведени, трима са вдовци, а един не е посочил семейния си статут. ( Фиг.3)

По отношение на етническата принадлежност – четирима са се самоопределили като роми, което представлява 9 % от всички анкетирани. Както вече беше споменато в предишните доклади, липсва официална статистика за етническия произход на излежаващите присъди. По неофициални данни ромите в затвора са около два пъти повече от българите. Но тъй като повечето от тях предпочитат да се определят като българи или етнически турци, трудно може да се определи техния реален брой. Това от своя страна затруднява създаването на дългосрочна политика за ресоциализация на тази маргинализирана група. Трима са чужденците: сърбин, турчин и руснак (7% от анкетираните), българите са 37 (84%) и трима не са посочили своя произход. (Фиг.4)

Сред анкетираните най-голям е делът на завършилите средно образование (24), следвани от тези с основно (18). Като висшисти са се определили 8, един е без образование. На Фиг.5 може да се види процентното разпределение на анкетираните според степента им на образование. За пореден път резултатите от допитването показват, че мнозинството от тези хора, независимо от образователната си степен, имат желание да усвояват нови знания, които ще им бъдат полезни за по-успешна ресоциализация в обществото.

АНАЛИЗ НА АНКЕТИТЕ

Мнозинството от анкетираните (33-ма) са били редовни и винаги са посещавали дейностите по проекта „Пътят на новото начало“, а 13 са го правили „често“. Едва четирима са се включвали „по-скоро рядко“ или „рядко“. На базата на тези данни можем да направим извода, че предложените възможности са отговаряли на потребностите и очакванията на целевата група.  Освен това явно всеки от тях е намерил своята мотивация да бъде постоянен в съответното занимание, което е избрал. Сравнявайки настоящите резултати с тези от междинната анкета се вижда, че те са почти идентични. Това показва наличието на мотивация и задържане на интереса на целевата група през целия период на проекта.

На въпроса „Смятате ли, че курсовете/дейностите, които посещавате, ще Ви помогнат по-успешно да се адаптирате към живота, излизайки на свобода?“ са отговорили утвърдително 40 души. Седем са избрали отговора „по-скоро да“, трима не „могат да преценят“. За разлика от предходния период на мониторинг, когато нито един от анкетираните не е изразил съмнение или скептицизъм относно ефективността на предлаганите му обучения, то сега един от участниците е отговорил, че те „по-скоро няма“ да му помогнат в процеса на ресоциализация. Профилът му е на 27-годишен мъж със средно образование, несемеен. По отношение на произход се е самоопределил като българин. Трудно може да се каже защо, на фона на всички останали, които са позитивно настроени, той е негативен. Едно от възможните обяснения е, че той не е бил редовен на заниманията и няма как да получи пълноценни и задълбочени знания. На въпроса „Колко често посещавахте дейностите по проекта…?“, той е отговорил „по-скоро рядко“. На базата на тези резултати можем да  заключим, че е налице позитивно отношение и желание за успешна адаптаци към живота на свобода в 92 % от всички анкетирани.

Като изключително окуражителни можем да определим посочените отговори на Въпрос 7 „Чувствате ли се по-уверени в себе си, в резултат на курсовете/дейностите, които посещавахте?“ На мнозинството (47 души) от анкетираните курсовете категорично са им помогнали да се чувстват по-уверени в себе си, а двама са отговорили с  „по-скоро да“. Един не може да прецени и един е отговорил, че „по-скоро не“ са му помогнали. Трябва да отбележим, че това е същият мъж, който е скептичен и по отношение на ефективността на курсовете.  Факт е, че когато човек е по-уверен в себе си, той има по-добро самочувствие, по-лесно се справя със собствените си страхове и това го прави по-успешен във всяка област от живота.  Така че можем да очакваме, че този ефект от заниманията представлява добра основа, върху която да се гради бъдещата успешна ресоциализация на лицата, изтърпели своето наказание. Друг позитивен момент е, че в заключителния етап на проекта регистрираме по-висок процент на хората, които се чувстват по-уверени (96 %) спрямо този при междинния мониторинг (89%).

Близо 100 % от анкетираните са дали утвърдителен отговор на въпрос 8: „Вярвате ли, че можете да промените живота си и да поемете по нов път?“. Четирдесет и пет души са избрали категоричното „да“, четирима имат леки колебания и са предпочели отговора „по-скоро да“. Един не може да прецени, а друг е посочил повече от един отговор на въпроса. Прави впечатление, че е по-голям делът на хората, които вярват, че могат да изградят живота си наново и начисто, в сравнение с резултатите от предходното изследване, когато 73 % са отговорили с „да“, 19 %- „по-скоро да“, 5% не са могли да преценят, а 3 % са смятали, че не могат да променят досегашния си живот. Тази позитивна нагласа и готовност за ново начало е добра предпоставка за успешна реинтеграция в обществото. Наясно сме обаче, че предизвикателствата тепърва предстоят пред тези хора, когато те реално ще се сблъскат с проблемите – намирането на работа, отношението на  обществото към тях, семейните конфликти, изкушенията на миналото и старата среда.  По тази причина усилията на фондация „Мисия Спасение“ също не спират дотук, а продължават да бъдат насочени към това да подкрепят тези, които на практика показват променен начин на живот и търсят помощ. Реалната  подкрепа се изразява в осигуряването на нова среда, съдействие и застъпничество при търсенето на работа, материална помощ, до колкото позволяват възможностите на организацията, семейно консултиране, предоставяне на възможности за развитие в различните програми на културно-образователен център „Дворец на щастливите хора“ на децата на лицата, изтърпели своето наказание.

Семейните взаимоотношения се оказва една от най-трудните и чувствителни теми за лишените от свобода. Възстановяването на прекъснати връзки, взаимното прощаване и поставянето на ново начало в тази област е труден и продължителен процес, а за някои явно и невъзможен. На въпроса: „.Откривате ли промяна във взаимоотношенията с вашите близки след участието Ви в проекта „Пътят на новото начало“?“ значима част откриват все пак положителна промяна – 31 са отговорили „да“, 8 – „по-скоро да“, петима не могат да преценят. Съществуват обаче и такива, които смятат, че липсва подобрение на взаимоотношенията им с близките (четирима са категорични в това си мнение, а двама са избрали отговора „по-скоро не“).  Не се наблюдава някаква специфика в начина на отговаряне на респондентите в зависимост от техния семеен статут или етническа принадлежност.  С 8 на сто се е повишил делът на тези, които откриват позитивни промени, в сравнение с междинния мониторингов период.

Като позитивен резултат от проекта трябва да отбележим факта, че мнозинството от участниците в допитването планират как ще продължи животът им, когато излязат на свобода. На въпрос 10: „В резултат на дейностите, които посещавахте, имате ли вече конкретни планове и очаквания за живота Ви на свобода?“ положително са отговорили 35 души, а 7 са оградили „по-скоро да“. Тук освен да посочат един от предварително дадените варианти, те могат да напишат в свободен текст своите планове и намерения, ако имат такива. Двайсет и осем от тези, които категорично заявяват, че имат планове за бъдещето си, са ги споделили в анкетите.  Ако при междинния мониторинг най-много са били тези, които са споделили като свои планове стартирането на бизнес, то сега  за мнозинството очакванията и плановете за живота им на свобода са свързани със семейството (11 души). Тези резултати са важни и окуражителни за нас, тъй като те показват променена ценностна система, освен това подкрепата на близките е решаващ фактор за успешната ресоциализация на изтърпелите своето наказание. Ето и някои от споделените планове: Да се събера със семейството си и да се грижа за малолетното си дете. Това е написал човек, който е посочил за семейния си статут разведен. 29-годишен руски гражданин пък планира Да създам семейство, деца и да живея в мир. Любопитно е, че друг, който се е определил като несемеен, също сързва бъдещето си с децата си: Нормален живот, да си гледам децата и да не правя глупости. Други са написали:

• Здраво семейство и всичко друго след това.
•   Желая да живея нормално, да се грижа за децата ми, да дишам и живея свободно, изграждане на по-добра ценностна система.
• Искам да започна нов живот, работа, семейство, израстване в духовния живот. (32-годишен, несемеен)
• Като изляза да работя и да се грижа за семейството си. (вдовец)
• Планирам да живея за семейството си и децата.
• Да помагам на семейството. (19-годишен ром, несемеен)
• Семейство и животновъдство.

Един от анкетираните е изразил и по-алтруистични планове: Щастлив семеен живот, работа, приятни хобита, работа в полза на обществото.

Друга обособила се група е на тези, които демонстрират желание за промяна и нова ценностна система:

• Пълна промяна, нов поглед върху нещата.
• Искам да продължа без престъпления остатъка от живота си. Искам смисъл и го имам.
• Да тръгна по новия път.
• Да променя себе си.
• Да ходя по пътя на Бог и да работя.

           За трима бъдещите планове са свързани с работата, като единият от тях подчертава: да работя законно. Двама искат да се занимават с изкуство:

•  Понякога да се занимавам и с изобразително изкуство, с него да се подпомагам финансово, освен удоволствието. Евентуално да си потърся работа в резерват.
• Плановете ми са да стана художник.

Сред анкетираните има и такива, които искат да се занимават с животновъдство.  Лично стопанство-гълъби, кучето и други домашни животни (пчели) е написал един от тях.  Друг мечтае да се реализира в сферата на търговията и да успее да компенсира изгубеното време в затвора. Двама пък планират да продължат образованието си и да посещават курсове.

Осем е средната оценка, с която анкетираните са оценили по скалата от 1 до 10 (като 1 е най-ниската, а 10 най-високата оценка) полезността на информацията, която получават по време на различните курсове. Такава е била и в предходния изследван период, но за разлика от тогава сега не се наблюдават оценки под 6. В следващата графика можете да видите процентното разпределение на оценките на участниците в допитването.

Мнозинството (40 души) са дали „много висока“ оценка на работата на преподавателите по различните дейности, осем – „средна“ и един не може да прецени. Това показва, че успешно е подбран преподавателският екип по проекта, както и че всеки един по отделно успява да намери подход към целевата група, да спечели доверието й и да поднесе на достъпен език информацията от своята област. Сходни са резултати и в предходния период на проучване.

Следващият въпрос има за цел да установи дали лишените от свобода се нуждаят от други дейности, които биха им помогнали по-успешно да се адаптират към живота на свобода. Прави впечатление, че преобладаващата част (40 души) отговарят утвърдително, двама нямат такава потребност, а шестима не могат да преценят и двама не са дали отговор. Двадесет и шест от анкетираните, които са казали, че имат нужда от допълнителни занимания, са споделили конкретни желания.  Те са много разнообразни, като най-много са посочили изучаването на чужд език (5 души), следван от компютърно обучение (3 души). Един изрично е посочил, че би искал да посещава курсове по програмиране. Четирима споделят, че би им било от полза посещаването на курсове, свързани с различни занаяти и дейности с практическа насоченост, а един се интересува от земеделие. Има също така предложения за курсове за креативност, взаимопомощ, трудова терапия, готварство, управление на МПС.  Сред желанията са също курс по финанси, счетоводство. Един от анкетираните, който е с основно образование, е изявил желание да се образова. Да продължава още курса по рисуване с Нана, икономически курс и курс по озеленяване, споделя друг.  Интересно е, че сред отговорите откриваме не само конкретни дейности, които биха подпомогнали процеса на реинтеграция, а желание за повече социални контакти, общуване и връзка с външния свят. Двама са написали:

• Имам нужда да се чувствам полезен
• Да помагам на хората

Предложените дейности ще бъдат взети предвид при евентуално бъдещо продължение на проекта сред лишените от свобода. При интерес от страна на заинтересованите институции данните могат да им бъдат предоставени.

Последният въпрос има за цел да установи готовността на анкетираните да споделят натрупания по време на курсовете опит с други лишени от свобода. Мнозинството (39 души) са готови да предадат своят опит, петима нямат желание и още толкова не могат да преценят, двама не са отговорили. Резултатите са обнадеждаващи, тъй като досегашният опит на фондацията показва, че методът „предай нататък“, а именно успешните примери на бивши лишени от свобода и тяхното посвещение на каузата на проекта, е ключов фактор  за постигането на позитивни и устойчиви резултати.

Заключение

Висока посещаемост на дейностите по проекта (92%), наличие на мотивация и желание сред лишените от свобода да се възползват от предоставените им възможности за придобиване на нови знания и личностно развитие. Това са част от изводите, които можем да направим на базата на проучването. Това е предпоставка за постигане на крайната цел, а именно – успешна ресоциализация след изтърпяване на наказанието. Регистрираме също повишаване на делът (от 89 на 96%) на тези, които се чувстват по-уверени в себе си в резултат на посещаваните занимания по проекта спрямо предходния мониторингов период.  Близо 100 % вярват, че могат да променят живота си и да поемат по нов път. Мнозинството имат планове за бъдещето си на свобода, като на първо място те са свързани със семейството (84%). Друг позитивен резултат е декларираната готовност на 80 % от анкетираните да се включат в процеса „предай-нататък“, т.е. да споделят натрупания личен опит с други лишени от свобода. Всичко това ни дава основание да смятаме, че проектът в значителна степен е успял да постигне своите цели.

ФОКУС ГРУПИ

За целите на мониторинговия анализ бе проведен разговор в четири фокус групи. Три от тях включваха участници в проекта, които са на територията на затвора. Първата се състои от 4 души, осъдени на доживотен затвор. Един от тях е от ромски произход, останалите са българи. Двама живеят на семейни начала, а един се е оженил, докато излежава присъдата си. Четвъртият е несемеен и в последните шест години не е посещаван от близки. Втората група наброява 18 души, които са рецидивисти. В нея има двама чужденци: сърбин и австралиец, петима роми и останалите са българи. Мнозинството (2/3) са семейни или живеят на семейни начала. Последната група е от хора, очакващи своите присъди. Те са общо 12, като пет от тях са роми. Около половината в тази група са семейни или живеят на семейни начала.

Ако в началото на проекта голяма част от бенефициентите се включваха в дейностите основно с мотива да запълнят времето си, то сега те демонстрират интерес и дори инициират нови теми, които се дискутират в курса по лидерски умения. Въпреки че, проектът приключи,  тези занимания продължават и вече извън предвидената програма се обсъждат въпроси, които вълнуват лишените от свобода, като например:

• Ценностите на християнството – с какво ни правят различни от останалите „колеги“ (термин, използван между лишените от свобода)?
• Как да преодолеем отхвърлянето от останалите поради новия начин на живот?
• Да продължавам ли да уважавам авторитети, дори когато виждам, че те не постъпват правилно?
• Имам ли право да изливам гнева си върху хора с позиции, дори и да имам основание за това?

Трябва да отбележим, че повечето теми са провокирани от реални ситуации, в които отделни затворници са попадали. В разговора също мнозинството изявиха желание дейностите да продължат и след приключването на проекта. Интерес бе проявен към заниманията по изкуства, курса за лидерски умения и курса за управление на лични финанси. Екипът на фондация „Мисия Спасение“ взе предвид това тяхно желание и вече  организира продължението им, като преподавателите са изявили готовност да се включат на доброволни начала.

Четвъртата фокус група включва десет души, които са изтърпели своето наказание и вече са на свобода. Сред тях има двама чужденци – украинец и иранец. Всички, с изключение на един, са семейни или живеят на семейни начала.  Предизвикателствата, пред които те са изправени, са свързани с възстановяването на връзката със семейството и намирането на работа. Половината от тях са успели да поставят на нова основа семейните взаимоотношения, но останалите продължават да се сблъскват с отхвърляне и непростителност от страна на съпруги и деца. Ето защо усилията на Иводор Ковачев са в посока на това да бъде медиатор между тях и да оказва психологическа подкрепа. Що се отнася до работата, петима са успели да започнат постоянна работа чрез съдействието и застъпничеството пред работодатели отново от страна на г-н Ковачев. Двама представители на тази група вече активно се включват като доброволци чрез метода „предай нататък“, а именно да споделят своя опит и позитивна промяна с хора със сходна на тяхната съдба.  Това е един от факторите за успешен и устойчив резултат от проекта.

В резултат на направения мониторинг можем да заключим, че проектът „Пътят на новото начало“ е успял да постигне своите цели, а именно: да привлече и да мотивира към промяна представители на по-уязвимите групи, а именно роми и чужденци, както и да съдейства активно за успешната ресоциализация на лишените от свобода.