Междинен доклад
Настоящият междинен доклад представлява анализ на напредъка на проекта в края на първата половина от изпълнението му. Въз основа на направените изводи и заключения ще бъдат предприети, ако има такава необходимост, корективни мерки.
Основна цел на проекта е да подпомогне процеса на успешна ресоциализация на лишените от свобода, чрез разработването и прилагането на специализирана програма за превъзпитание, включваща уъркшоп занимания по:
- изкуства
- управление на лични финанси
- предприемачество
- изграждане на лидерски умения
- лични социално-психологически срещи
- празнични семейни срещи.
За да бъде установено до колко ефективен е проектът и постига заложените цели, бяха изследвани:
- степента на удовлетвореност на предварителните очаквания и нагласи на целевата група (лишените от свобода в Централен софийски затвор със специален акцент върху две маргинализирани групи: роми и чужденци )
- степента на ангажираност на целевата група
- оценка на участниците за качеството и полезността на информация, включена в семинарите и заниманията по изкуства
- оценка за работата на преподавателите
За целите на мониторинговия анализ са използвани два метода: анкета (количествен метод) и фокус групи (качествен метод).
АНКЕТА
Проектът включва три анкети – входяща, междинна и крайна. Междинната анкета, разгледана и анализирана тук, има за цел да установи степента на удовлетвореност на лишените от свобода, участващи в различните дейности по проекта „Пътят на новото начало“ и готовността им да променят стария си начин на живот. Тя съдържа 15 въпроса, от които 2 със свободен и 13 с изборен отговор. Раздадена е на затворниците на хартиен носител. Общият брой попълнени и валидни анкети е 38. Средната възраст на анкетираните е 35 г. Един не е посочил възрастта си. По равен брой са семейните, живеещите на семейни начала (16 души) и несемейните (16). Петима са разведени, а един не е посочил семейния си статут. (Фиг.1)
По отношение на етническата принадлежност – петима са се самоопределили като роми, което представлява 14 % от всички анкетирани. В действителност техният брой е по-голям, но както вече беше споменато в първоначалния доклад, повечето роми предпочитат да се определят като българи или етнически турци. Трима са чужденците: иранец, турчин и руснак (8% от анкетираните), българите са 29 (78%) и един не е посочил своя произход. (Фиг.2)
Сред анкетираните най-голям е делът на завършилите средно образование (20), следвани от тези с основно (9). Като висшисти са се определили 4, с начално образование 3, един е без образование и един не е отговорил на въпроса. (Фиг.3) Резултатите от допитването показват, че мнозинството от тези хора, независимо от степента на образование, имат желание да усвояват нови знания, които ще им бъдат полезни за по-успешна ресоциализация в обществото.
АНАЛИЗ НА АНКЕТИТЕ
Мнозинството от анкетираните (26 души) посочват, че „винаги“ посещават курсовете и дейностите по проекта „Пътят на новото начало“, а девет го правят „често“. Едва трима се включват „по-скоро рядко“ и „рядко“. Не се наблюдават някакви специфики в зависимост от семейния статус или етническата принадлежност, като трябва само да отбележим, че и тримата, които са по-нередовни, са от групата на несемейните. Тези данни показват, че участниците в проекта са мотивирани да посещават различните занимания. Добре известно е, че мотивацията е много важен фактор, предопределящ успеха във всяка област на живота. Това ни служи като индикация, че се движим в правилната посока.
Отново преобладаващата част (26 души), твърдят, че курсовете, които посещават, отговарят в „много висока“ степен на първоначалните им очаквания, за 11 е „средна“ степента на припокриване и един „не може да прецени“. Това ни дава основания да смятаме, че предвидените по проекта дейности в голяма степен удовлетворяват предврителните нагласи и желанията на целевата група.
На въпроса „Смятате ли, че курсовете/дейностите, които посещавате, ще Ви помогнат по-успешно да се адаптирате към живота, излизайки на свобода?“ са отговорили утвърдително 25 души. Единайсет са избрали отговора „по-скоро да“, един не „може да прецени“ и един е оградил два отговора: „да“ и „не мога да преценя“. Тук трябва да отбележим, че нито един от анкетираните не е изразил съмнение или скептицизъм относно ефективността на предлаганите му обучения. На базата на тези резултати можем да заключим, че е налице позитивно отношение и желание за успешна адаптаци към живота на свобода в 97 % от всички анкетирани.
На 26 лишени от свобода курсовете, които посещават, категорично са им помогнали да се чувстват по-уверени в себе си, седем са отговорили с „по-скоро да“. Четирима не могат да преценят, а един не е дал отговор. Увереността в себе си и в собствените възможности, подобно на мотивацията също е много важен фактор за успех във всяка област от живота. Ето защо декларираната промяна в личностната самооценка ни дава основания да се надяваме, че проектът ще успее да постигне заложените цели.
Увереността в себе си и собствените възможности предопределя в голяма степен отговорите на следващия въпрос, а именно: „Вярвате ли, че можете да промените живота си и да поемете по нов път?“ Хората, които са уверени в себе си съответно вярват, че имат силата и волята да се възползват от дадения им шанс да започнат наново и начисто. По тази причина резултатите на въпросите 8 и 9 са много сходни. Двайсет и седем са отговорили утвърдително, седем са посочили „по-скоро да“, двама не могат да преценят, един не е дал отговор и един смята, че „по-скоро не“ е в състояние да промени досегашния си начин на живот и да постави ново начало. Подобна декларирана готовност за промяна е много обнадеждаваща и добра основа за по-нататъшната дейност по проекта.
Въпросът, при който не са толкова много категоричните утвърдителни отговори и са налице повече несигурност и колебания, се отнася за връзката със семейството. „Откривате ли промяна във взаимоотношенията с вашите близки след включването Ви в проекта „Пътят на новото начало“? Повече от половината откриват положителна промяна (16 са отговорили с „да“ и 10 с „по-скоро да“), но все пак има не малко и такива, според които нещата не са се променили (2 са отговорили „не“, 4 – „по-скоро не“), петима от анкетираните не могат да преценят и един не е дал никакъв отговор.
Ако разгледаме как са отговорили анкетираните на този въпрос според техния семеен статус, то можем да видим, че мнозинството от сеемйните и живеещите на семейни начала виждат промяна във взаимоотношенията със своите близки (7 са отговорили с „да“, 7- „по-скоро да“) и само двама са на противоположното мнение ( 1 е отговорил с „не“ и 1 – „по-скоро не“). При несемейните нещата са по-различни. Според осем от тях (6 са отговорили с „да“ и 2 – „по-скоро да“) са настъпили промени, трима смятат, че „по-скоро няма“ промяна, четирима „не могат да преценят“ и един не е посочил никакъв отговор. В групата на разведените отговорите са горе-долу по равно, т.е. трима откриват промяна, един е категоричен, че няма и един не може да прецени. Не се наблюдава някаква специфика в начина на отговаряне на респондентите в зависимост от тяхната етническа принадлежност, затова няма да се спираме на тях.
Взаимоотношенията, в частност със семейството и близките, е една от най-комплицираните сфери поради влиянието на различни фактори като минали наранявания, огорчения, непростителност, гордост. В същото време оказването на подкрепа от най-близката обкръжаваща среда е от изключителна важност за успешната ресоциализация на лишените от свобода и правилното им вписване в обществото. Ето защо в рамките на личните социално-психологически срещи предвиждаме да се оказва още по-голяма подкрепа на хората, които не са успели да възстановят връзката с близките си, както и да бъдат допълнително стимулирани да се включват в специално организираните празнични семейни срещи.
Интерес представляват отговорите, които анкетираните дават на следния въпрос: „В резултат на дейностите, които посещавате, имате ли вече конкретни планове и очаквания за живота Ви на свобода?“ Тук освен да посочат един от предварително дадените варианти, те могат да напишат в свободен тект своите планове и намерения, ако имат такива. Оказва се, че мнозинството от участниците в допитването отговарят, че вече планират как ще продължи животът им, когато излязат на свобода ( 25 са категорични, а 6 отговарят „по-скоро да“). Двайсет и двама от тези, които категорично заявяват, че имат планове за бъдещето си, са ги споделили в анкетите. Най-много са тези, които възнамеряват да започнат малък бизнес (5 души), като един от тях има съвсем конкретни намерения, а именно да развива бизнес в сферата на общественото хранене и туризма. Четирима искат да започнат работа, като са интересни мотивите им: „да продължа работата си и да започна на ново и чисто“, „добра работа, за да стана достоен родител“, „да започна работа и да имам семейство“. Трима искат да продължат образованието си, един възнамерява да замине за чужбина. Прави силно впечатление и един алтруистичен отговор: „да помагам на други лишени от свобода съвместно с фондация „Мисия Спасение“, както и такива, в които проличава променената ценностна система: „да оправя семейството си и да започна нов живот“, „Бих искал да преоткрия себе си и да се докажа пред другите.“, „Искам да започна всичко от начало и да извлека позитива от това, което преживявам“. Един от анкетираните е отговорил категорично, че няма конкретни планове, а друг – „по-скоро не“. Един е посочил едновременно два отговора, а трима не са дали никакъв.
Осем е средната оценка, с която анкетираните са оценили по скалата от 1 до 10 (като 1 е най-ниската, а 10 най-високата оценка) полезността на информацията, която получават по време на различните курсове.
Мнозинството (32 души) са дали „много висока“ оценка на работата на преподавателите по различните дейности, петима – „средна“ и един не може да прецени. Това показва, че успешно е подбран преподавателският екип по проекта, както и че всеки един по отделно успява да намери подход към целевата група и да поднесе на достъпен език информацията от своята област.
Следващият въпрос „Има ли нещо, което бихте искали да се подобри в курсовете/дейностите по проекта „Пътят на новото начало“, които посещавате?“ дава възможност на участниците в допитването да отправят своите препоръки и забележки. Деветнайсет смятат, че има какво да се подобри, 13 са на мнение, че няма нужда, а 6 не могат да преценят. Четиринайсет от тези, които са отговорили, че трябва да се промени нещо, за да се подобри работата, са дали своите конкретни препоръки. Прави впечатление, че желанието на осем от тях е заниманията да бъдат по-често и с по-дълго времетраене. На този етап това желание не може да бъде удовлетворено, тъй като в проекта вече са заложени определен брой часове, но при последващо развиване на дейността тази препоръка ще бъде взета под внимание. Сред другите препоръки е курсовете да се провеждат и в почивните дни, с което вече сме се съобразили и две от обученията („Управление на лични финанси“ и „Предприемачество“) са преместени от петък в събота. Друг съвет е да бъдат включени повече награди, както и използването на компютри, което при възможност от наша страна също ще бъде направено.
Последният въпрос има за цел да установи дали лишените от свобода се нуждаят от други дейности, които биха им помогнали по-успешно да се адаптират към живота на свобода. На него 20 са отговорили с „да, 7 – с „не“, 10 „не могат да преценят“ и един не е отговорил. Трима са посочили готварството като област, в която биха искали да получат знания. Сред другите желани дейности са спорт, курс за управление на МПС, обучения за работата и услугите, предлагани от държавните институции и др. Някои от предложенията също ще бъдат взети предвид при следващо развиване на дейността в затвора с цел успешна ресоциализация на лишените от свобода.
Заключение
Мнозинството от анкетираните са мотивирани и имат желание да се възползват от предоставената им възможност да придобият знания и умения, които ще им бъдат от полза за успешна ресоциализация в обществото. Много обнадеждаващ е резултатът, според който 92 % вярват, че могат да поставят ново начало в живота си. Може да се каже, че първоначалният скептицизъм, който беше регистриран при стартирането на проекта, е преодолян. Заслугата за това е на преподавателите и умението им да намерят правилния подход към целевата група. 84 % дават „много висока“ оценка за дейността им, а средната оценка за полезността на поднесената информация е 8 от максимална 10. На базата на тези данни можем да кажем, че проектът успява да постигне на този етап голяма част от целите си. Разбира се, няма да бъдат пренебрегнати и препоръките на участниците в проекта, за да бъде той още по-ефективен за тях.
Фокус групи
За целите на мониторинговия анализ бе проведен разговор в две фокус групи, всяка включваща по 15 участници в проекта. Общо единайсет са представителите на ромския етнос, близо 2/3 са семейните или живеещите на семейни начала. Споделеното от лишените от свобода показва, че преподавателите са успели да спечелят доверието им най-вече чрез добронамереното си отношение, достъпния начин на поднасяне на информацията, както и чрез личния пример и история за преодоляване на предизвикателствата в живота и постигане на желаните цели. Преобладаващата част демонстрираха интерес и одобрение на посещаваните от тях курсове. Имаше също хора, които отправиха предложения за нови теми, които да бъдат включени в заниманията, като например: междуличностни конфликти, хранителни навици и здравословен живот, хомосексуализъм. Други въпроси, към които проявиха интерес, са „Основателно ли е наказанието за притежание на марихуана?“ и „Защо когато съм добър ми се случват лоши неща?“ Част от предложенията вече са добавени към тези в курса по лидерство, а други ще бъдат взети под внимание при евентуално бъдещо продължаване на дейността за подпомагане процеса на тяхната ресоциализация. Ето какво още споделиха някои от тях:
„Много ми помогна курсът по лидерство, за да се замисля над живота и да осъзная колко много омраза съм таил в себе си срещу определени хора. Вече не изпитвам злоба към никого. Преди това си мислех, че като изляза ще си отмъстя на този, на онзи. Но всичко се изпари и вече само мечтая как ще изляза оттук и наистина ще тръгна като нормалните хора по добрия път, ще си изградя по-добро бъдеще.“
„Участието ми в курса по изобразително изкуство ми дава надежда за бъдещето. Виждам, че не съм безполезен. Опитвам се да направя нещо, да се променям, да създам.“
„Едно време не приемах съвети и не знаех как да си подредя парите, затъвах постоянно в дългове, кредити. Благодарение на курса за управление на финанси осъзнах как можеш да си направиш план и с една средна заплата за България да живееш нормален живот. Лидерският курс ми помогна да видя къде са корените на проблема, а те са скрити в нас. Хората обикновено не ти дават шанс, затова благодаря на „Мисия Спасение“, че гласува доверие на хора, които са маркирани от обществото, че никога няма да се променят. Аз вярвам, че всеки има право на нов шанс. Имам надежда да живея.“
„Виждам в себе си промяна, близките ми също я усещат и вече са по-позитивно настроени към мен. Озовах се в затвора, защото съм водил недостоен живот. В мен имаше агресия, съдене, постоянно бях недоволен, но вече имам ново мислене за живота и вярата ми ме крепи. Опитвам се тази вяра да предам и на другите лишени от свобода около мен, защото без вяра и любов в нашите сърца сме обречени да бъдем постоянно в затвор.“
Участниците в двете фокус групи също изявиха желание част от заниманията да се провеждат в събота, тъй като някои от тях през седмицата ходят на работа, на училище или заниманията се припокриват с други дейности на територията на Централен софийски затвор. Както вече беше споменато по-горе, това тяхно искане беше взето предвид и някои от курсовете вече се провеждат в събота. Необходимостта от промяна в графика бе потвърдена и от преподавателите, с които също бе проведен разговор за развитието на дейностите по проекта и тяхната ефективност. Албена Иванова, която води курса по предприемачество, сподели:
„Категорично проявяват интерес. Аз съм човек, който търси смисъл в това, което прави. Бях приятно изненадана, че 2/3 от хората не бяха там за хиксчетата, както самите те казват. Това са хора, които присъстваха на повечето от занятията, участваха, задаваха въпроси. Аз също имах своите предразсъдъци, че това, което ще говоря, ще им бъде от полза. Оказа се, че дори по теми, за които очаквах да има най-малко интерес, те бяха активни. Например, темата за юридическия статус на една фирма, как да я откриеш, как да легализираш бизнеса си. Интересуваха се от нормативната база, от нейното прилагане, в частност в областта на предприемачеството.“
Резултатите от мониторинговия анализ ни окуражават, че на този етап успяваме да постигнем набелязаните цели. Разбира се, добре осъзнаваме, че сериозното предизвикателство, както пред целевата група, така и пред нас е, когато тези хора излязат на свобода. Настоящата работа с няколко човека, които вече са излежали своите присъди, ни дава надежда, че ще успеем да преодолеем и това предизвикателство.