Начален доклад

Предвиденият по проекта мониторингов план включва три етапа, като настоящият начален доклад представя първоначален анализ на нагласите и очакванията на целевата група (лишените от свобода в Централен софийски затвор с остатък на излежаване на наказание до една година, които са семейни) по отношение на целите и дейностите на проекта „Пътят на новото начало“.

Основна цел на проекта е да се увеличи фокусът на внимание на общество, медии и отговорни политически институции върху уязвимите групи в затворите. Причината да бъде засилено вниманието към тях е по-трудната им ресоциализация, обусловена от допълнителни фактори като: културен сблъсък, езикова бариера и неизяснен правен статут. Специфична цел на проекта е разработването на специализирани програми за превъзпитание на целевата група чрез уъркшоп занимания по:

• изкуства
• управление на лични финанси
• предприемачество
• изграждане на лидерски умения
• лични социално-психологически срещи
• празнични срещи на семействата.

Първоначалният доклад регистрира също нуждите и желанията на целевата група, описани в четири от 13^те въпроса на входящата анкета.

За целите на мониторинговия анализ са използвани два метода: анкета (количествен метод) и фокус групи (качествен метод).

 АНКЕТА

Общият брой на лишените от свобода в България е близо 10 000 души. Справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“ показва, че в затворите у нас има 230 чужденци от 44 държави. Най-многобройни са гражданите от Република Турция. Другата голяма група е на граждани от страните на произход на бежанци (сирийци, афганистанци, иракчани, алжирци и иранци). Липсва обаче официална статистика за етническия произход на излежаващите присъди, което е сериозен недостатък за създаване на дългосрочна политика по отношение на ресоциализацията на лишените от свобода. Една от причините за липсата на актуална статистика е, че във формуляра, който попълват при влизане в затвора, повечето роми пишат, че са българи, а други се отбелязват като етнически турци. Според изследователя от Българския хелзински комитет Станимир Петров ( цитиран от в-к „24 часа“ от 7.02. 2015 г.) приблизителният брой на ромите в затворите е около 6500.

Проектът включва три анкети – входяща, междинна и крайна. Входящата анкета, разгледана и анализирана тук, има за цел да установи нагласите и очакванията на лишените от свобода по отношение на проекта „Пътят на новото начало“. По тази причина бяха включени възможно най-широк кръг лишени от свобода (независимо от техния семеен статус или етническа и национална принадлежност), до които получихме достъп. Анкетата включва 13 въпроса, от които 5 със затворени и 8 със свободни отговори. Раздадена е на затворниците на хартиен носител. Общият брой попълнени и валидни анкети е 71. Средната възраст на анкетираните е 35 г. Двама не са посочили възрастта си. По отношение на етническата принадлежност – само четирима са се самоопределили като роми, което потвърждава посочената по-горе склонност на лишените от свобода. Един е посочил, че е италианец и всички останали (66) са българи.Най-голям е броят на завършилите средно образование (33), следвани от тези с основно (24). Като висшисти са се определили 7, с начално образование 6, а един е без образование.

Данните потвърждават факта, че по-голямата част от лишените от свобода са с ниска степен на образование и квалификация. Лесно се откроява връзката между ниското образование и склонността към престъпни дейности, макар подобно обвързване да не е задължително причинно-следствено. Повишаването на квалификацията в различни професионални области (управление на лични финанси, обучение по предприемачество, изграждане на лидерски умения и др.) би спомогнало за преориентацията в поведението на такава социално уязвима група. Това е и специфична цел на проекта „Пътят на новото начало“.

АНАЛИЗ НА АНКЕТИТЕ СПОРЕД СЕМЕЙНИЯ СТАТУС

Дадени са пет типа отговори: (1) семейни, (2) несемейни, (3) живеещи на семейни начала, (4) разведен и (5) вдовец. Един от анкетираните е отговорил на въпроса за семейно положение с „невалиден“ (под № 15 в таблицата) За нуждите на мониторинговия анализ се разглеждат три групи: семейни, несемейни и разведени. Изключват се „невалиден“ и вдовец, поради статистически незначим отговор.

СЕМЕЙНИ

От 71 попълнени анкети, 20 души са отговорили, че са „семейни” или живеят „на семейни начала”, което е 28 % от всички участници в допитването. От тях, според отговорите в анкетата:

• Средна възраст: 38 години
• Произход: двама са се самоопределили като роми, останалите (18) са българи
• Образование: двама са с висше образование, 9 притежават средно образование, 5 – основно образование, 3 – начално и 1 е без образование

• Желание за обучение: Мнозинството от групата на семейните и живеещите на семейни начала отговарят утвърдително на въпроса „Харесва ли ви възможността да придобивате нови знания и умения?“. Само един е отговорил отрицателно. В същото време обаче той е проявил желание да се включи в проекта „Пътят на новото начало“. 19 от 20 от тази фокус група са изразили желание да се включат в проекта на фондация „Мисия Спасение“. Интерес представляват мотивите, поради които биха се включили в проекта. Мнозинството казват, че участието ще им даде възможност да научат нещо ново; да придобият нови умения. Един от представителите на тази фокус група възприема участието в проекта като „предизвикателство“, друг е воден от „любопитството“ и трети „ за да се занимавам с нещо полезно и умно“. Само един не проявява интерес към проекта и мотивът му е: „Защото съм преподавал долуописаните дейности“. Резултатите от допитването са обнадеждаващи, че тази основна целева група по проекта е достижима.
• Въпрос 7: е свързан с конкретния интерес на анкетираните към дейностите по проекта „Пътят на новото начало“. Те са

1. a) Уъркшопове по изкуства /музика, танци, изобразително изкуство/
2. b) Обучителен семинар по предприемачество
3. c) Семинар по лидерски умения
4. d) Семинар по управление на лични финанси
5. e) Лични социално-психологически срещи
6. f) Празнични семейни срещи

Групата на семейните проявява най-голям интерес към семинарите по предприемачество и лидерски умения. Всеки от тях е предпочетен от десет души. Следват „Семинар по управление на лични финанси“ (9 души), „Празнични семейни срещи“ (8 души) и „Лични социално-психологически срещи“ ( 7 души). Най-малко са желаещите (4) за заниманията в областта на изкуството. Прави впечатление определеният интерес към придобиването на конкретни практически учения. Това би могло да се дължи на чувството за отговорност на тези мъже като съпрузи и родители и вероятно желанието им за по-голяма финансова сигурност. Изразените предпочитания на тази основна целева група показват, че предвидените дейности по проекта успяват да предусетят потребностите.

• Участие в други проекти: 16 от 20 души са участвали досега и в други проекти, реализирани на територията на Централен софийски затвор. Основните споменати курсове са: здравни курсове за контрол и превенция на ХИВ/СПИН, курс за медиатори, йога, предприемачество, проект „Пътешественика на затвора“, езикови курсове /английски, италиански/, „Алфа курс“, компютърен курс и др. Тук отново можем да направим заключение, че групата на семейните проявяват интерес към това да придобиват нови знания в различни области.

Интересни са позитивните очаквания от проекта, които няколко от анкетираните от тази група са посочили. С тях те демонстрират желание за промяна и поемане по нов път: „да науча нещо ново, което ще ми бъде от полза след като изляза от затвора“; „да науча нещо, което ще ми е полезно в живота ми занапред и което ще мога да използвам за своето развитие извън затвора“; „да се интегрирам обратно в обществото, тъй като имам 3 деца и се надявам да науча нещо, което да им предам“.

Друг от анкетираните изразява увереност, че ще се справи много добре и желанието му е да комуникира с хора извън затвора. Има също така изразени големи очаквания конкретно към семинара по предприемачество. Преобладаващата част от анкетираните не са посочили други свои конкретни нужди и желания, които биха искали да реализират чрез проекта. Тези, които са го направили, са използвали общи фрази: „да науча повече“, „самоусъвършенстване“, „имам голямо желание за образование под всякаква форма“. Осемнадесет от всички двадесет анкетирани изразяват желание да се запознаят с цялостната дейност на фондация „Мисия Спасение“ и с конкретните й доброволчески дейности. Вярваме, че ще успеем да отговорим на очакванията на лишените от свобода за успешна реинтеграция в обществото. Основание за това ни дава фактът, че екипът, ангажиран с изпълнение на дейностите по проекта, е съставен изцяло от професионалисти в конкретните области и в същото време е емоционално ангажиран и съпричастен с целевата група.

НЕСЕМЕЙНИ

Групата на несемейните е най-многобройна (43 от общо 71), което е близо 61 % от всички анкетирани. От тях, според отговорите вн анкетата:

• Средна възраст: 34 години, като един не е посочил възрастта си
• Произход: двама са се самоопределили като роми, един – италианец и останалите (40) са българи.
• Образование: По отношение на образователния статус най-много са хората със средно и средно специално образование (22), следват тези с основно (14), висше (4) и начално (3).

• Желание за обучение: 42 от 43-ма заявяват, че харесват възможността да придобиват нови знания и умения. 38 изразяват готовност да участват в проекта „Пътят на новото начало“. Двама не желаят, трима не знаят или не са запознати с проекта. Въпреки това те са посочили конкретни дейности, в които биха се включили. Освен най-често срещания мотив: „да науча нещо ново и полезно“, впечатление правят и следните декларации: „Бих участвал, защото се нуждая от ново начало, каквото и да е то, само да забравя миналото“; „да променя себе си“; „Бих участвал в новия път, тъй като този досега не ми харесва“; „за да разбера какъв е пътят“; „Бих участвал, за да разширя познанията си, за да съм подготвен, когато изтърпя наказанието си“; „защото е добро за превъзпитанието ми и изграждането ми като човек“; „защото е ново начало“; „Бих участвал, защото имам интерес към музиката и за мен би било удоволствие да съм част от проекта „Пътят на новото начало“; „защото искам да започна ново начало“. Движещ мотив за някои е възможността за самоусъвършенстване и усвояването на „нещо полезно за мен“, както и любопитството. Един от лишените за свобода вижда възможност чрез участието си в проекта освен да обогати знанията си и „евентуално да получа намаляване на присъдата си“.
• Въпрос 7: При несемейните прави впечатление, че „тортата“ е разпределена сравнително по равно, т.е. има еднакъв интерес към различните дейности по проекта. Все пак най-много (20 души) са изявили желание да посещават семинарите по „Управление на лични финанси“. Факт е, че една от често срещаните причини за извършване на престъпление е материалното положение и начин на живот на извършителя. Ето защо е изключително важно тези хора да се научат да управляват ефективно средствата, с които разполагат, независимо от размера им. По 19 души са посочили като предпочитани от тях уъркшоповете по изкуства и личните социално-психологически срещи. Това идва да покаже потребността на тази група анкетирани от близост и възможност да споделят с някого. Следва семинарът по лидерски умения ( 18 души), а семинарът по предприемачество и празничните семейни срещи привличат поравно интереса (17 души).

И в групата на несемейните основните очаквания и желания са свързани с възможността да овладеят „нещо ново и полезно за живота“. Един от анкетираните е споделил очакването си дейностите по проекта да му донесат „общуване, знания, емоции“. Изразил е също желание да се научи да танцува танго. Друг пък очаква: „да съчетая полезното с приятното“ и според него дейностите по проекта не са „просто формални“. „Да се подобря“, „Да придобия знания и умения, с които да се развивам и усъвършенствам, и да ми бъдат полезни занапред в живота“ са други интересни очаквания на анкетираните. Окуражителни са и предварителните положителни оценки, които лишените от свобода дават за проекта: „разнообразие от възможности, които предлага и евентуалната им бъдеща приложимост“; „дава перспектива за ново начало и градивност“; „насърчава превъзпитателният процес и търсене на непрестъпни начини и средства за оцеляване в обществото“; „имаш шанса да започнеш нещо ново от самото начало и да го завършиш, даже и да намираш грешките си“. Един от анкетираните е написал като препоръка организирането на „начален подготвителен курс за шофьори“, който според него ще предизвика „бум от желаещи“. Изразил е също желание в рамките на проекта да се дават награди за участие. Мнозинството ( 38 души) проявяват интерес към останалите дейности на фондацията, както и към доброволческите й инициативи. Тези нагласи на несемейните са добра основа да бъдат привлечени в различни активности с цел успешната им ресоциализация в обществото.

• Участие в други проекти: 8 от 43 досега не са участвали в други курсове на територията на Централен софийски затвор. Основните споменати курсове са: обучение по английски и италиански език, компютърна грамотност, курсове на здравна тематика, мотивационни курсове, курс за медиатори, проект „Пътят на затворника“, йога, фитнес, курс по предприемачество, изобразително изкуство, социално посредничество и медиация, курс за формиране на цели, курс за заварчици, алфа курс, бокс, футбол и др.
  

  ---

                               РАЗВЕДЕНИ

Шест от анкетираните са посочили в семейния си статус: разведени, което е под един процент от всички участници.

• Средна възраст: 42 години
• Произход: Всички от тази група са се самоопределили като българи
• Образование: Най-много са хората с основно образование (4). Един е със средно и един с висше образование.

• Желание за обучение (колони 5 и 6 от таблицата): Всички заявяват, че харесват възможността да придобиват нови знания и умения. Петима декларират желание да се включат в проекта „Пътят на новото начало“ и само един категорично отказва. „Всяко ново нещо за мен е предизвикателство“; „Бих участвал, за да помагам с каквото мога“; „Бих участвал, за да придобия нови знания и умения за в бъдеще и евентуално, когато съм на свобода“ са споделените мотиви за участие.
• Въпрос 7 (колона 7 от таблицата): „Семинар по предприемачество“ и лични социално-психологически срещи са най-предпочитаните активности по проекта в групата на разведените (по четири души). Този факт вероятно се дължи на желанието за повишаване на квалификацията с оглед стартиране на собствен малък бизнес и завой от престъпното поведение и „лесния” път. Трима са предпочели „Семинар по лидерски умения“, двама – „Управление на лични финанси“. Това е интересен резултат, особено с оглед на факта, че подобно обучение и лидерство по принцип се учи при наличие на екип или намерение да се сформира такъв; работата с тези трима лишени от свобода и изследването на тяхната мотивация и намерения за бъдеща професионална реализация заслужава специално внимание. Като се има предвид социалния статус, очаквано само един е избрал като възможност празничните семейни срещи. Едно от предизвикателствата пред екипа е да се опита да помогне на участниците от тази група да възстановят прекъснатите семейни връзки. Това е изключително важно поради решаващата роля на семейството и близките за успешното реинтегриране в обществото. Само един също е изявил интерес към заниманията по изкуства.

Тук очакванията отново са свързани с придобиване на нови знания, „ да се справям добре, да се обогатя и развия интелектуално“. Един от участниците в анкетата споделя желанието си за успешна реинтеграция в обществото и заздравяване на семейните взаимоотношения: „Да се усъвършенствам, придобивайки нови знания и умения за живота на свобода. Да подобря уменията си за комуникация, да опозная по-добре себе си и да заздравя връзките и отношенията с близките си“. Петима проявяват интерес към цялостната дейност на фондация „Мисия Спасение“ и доброволческите й инициативи.

• Участие в други проекти (колона 8 от таблицата): Всички са отговорили утвърдително на този въпрос, което потвърждава готовността на тази група също да участва в активности, насочени към тяхната успешна реинтеграция в обществото. Посещаваните досега от тях курсове са: езиков, шивашки, за компютърна и финансова грамотност, социална медиация и др.

Заключение

Мнозинството от анкетираните, независимо от техния семеен статус, споделят, че харесват възможността да придобиват нови знания и умения. 58 вече са участвали в някакви проекти, реализирани на територията на Централен софийски затвор. Независимо от мотивите, които ги задвижват, 64 от всички 71 анкетирани изразяват готовност да се включат в дейностите по проекта „Пътят на новото начало“. Като цяло предварителните очаквания и нагласи са позитивни. Всичко това ни дава основание да смятаме, че проектът има голяма степен на вероятност да постигне заложените цели.

Фокус групи

Проектът „Пътят на новото начало“ е представен пред две фокус групи с цел да се установят техните очаквания и нагласи. Дискусията е водена от координатора на проекта.

В представянето му пред лишените от свобода през месец април са се включили също Иводор Ковачев, основател на фондация „Мисия Спасение“ и ръководител на проекта, както и преподавателите, които са представили конкретните програми на дейностите по проекта. Първата фокус група включва 18 души, от които пет от ромски произход. Втората група се състои от 13 лишени от свобода, от които 10 от ромски произход.

80% от всички участници в двете фокус групи са семейни или живеят на семейни начала. 2/3 от всички 31 изразиха готовност да се включат в проекта. Относно мотивацията им: поради засиления интерес и няколко паралелно провеждани проекта в Софийския централен затвор, половината са водени от любопитство. Те искат да видят какво по-различно ще им предложи „Пътят на новото начало“. За 35 % определящ мотив е възможността по този начин „да уплътнят времето си“ и 15% са споделили, че „се надяват да научат нещо ново“.

Най-голям интерес проявиха към „Семинара по предприемачество“ и „Семинара по лидерски умения“. Иводор Ковачев, който има дългогодишен опит в работата с лишени от свобода, обяснява интереса им с факта, че всеки един от тях счита, че може да управлява група от хора. „Любопитството ги провокира да видят какво по-различно ще им предложи, например един семинар за лидерски умения“, обяснява той.

Заниманията в музикалното ателие и личните социално-психологически срещи също провокират интерес. Предизвикателството, което се очертава по време на срещите в двете фокус групи, е да бъде преодолян скептицизмът на лишените от свобода. Това е основно препяствие при организирането на каквото и да е занимание, семинар, уъркшоп в ограничена затворена среда. Внимание заслужава мнението на много от тях, че с малък наличен ресурс не може да се стартира почтено бизнес начинание у нас. Но това не е мнение само на лишените от свобода. То се потвърждава и от социологически проучвания на общественото мнение и нивото на корупция в България. Затворите не са изключение от общата нагласа.

За мнозинството от участниците във фокус групите е непознато разумното управление на личните средства, независимо от техния размер. Личният пример и история на част от преподавателите обаче успя още на момента да им предложи различна гледна точка и да провокира интереса им. Така например, преподавателката по предприемачество им сподели личния си опит как е успяла сама, със собствени сили да се издигне от чистачка на домове до преподавател по предприемачество и организация на администрацията в Министерство на външните работи. Преподавателят по управление на лични финанси също разказа за своя път от нает работник със скромната заплата от 300 лв. до стартирането на собствен малък бизнес. Може да се направи заключението, че е необходима целенасочена и продължителна работа и политики, за да се постигнат дълготрайни резултати, особено след края на този и други подобни проекти.

Относно проектът „Пътят на новото начало” личният пример и ангажираност на преподавателите и доброволците, ще е един основен метод на работа.